Един ден, с треперещи от вълнение, овъргаляни в брашно ръце, мръсна не мръсна, видгнах телефона и нетърпеливо набрах майка да и се похваля как съм омесила хляб саморъчно. Махни това, но и го подквасих с истиснки див квас, месих го два пъти, за да шупне три, сто пъти ударих тестото о масата като баба, и хлябът стана чудесен, малко твърд, но иначе страхотен, много съм щастлива…

Ръцете ме оживяха някак си, кръвта заигра по пръстите и мускулите се стегнаха. Омесих си хляб. И квартирата ухае на дом, и приятелят ми се пули чудновато, майка ми мълчи по телефона, уплашена дали на дъщеря и нещо не и понася софийският въздух вече, омесила хляб, в 21 век омесила хляб. Вместо да гледа напред в бъдещето като всички млади хора, да си намери високо-платена работа и да роди деца, тя ми меси хляб, и то с дива мая. Каква ли пък е тая дива мая?

Ей такава, дива бе, дива! Не е бъкана с химия, няма консерванти, бавно шупва, трябва да я отглеждаш като животинче вкъщи, трябва да я храниш, поливаш, да я галиш от време на време. И когато я охраниш добре, завърташ я в ураган от пълнозърнесто брашно, капка зехтин и малко сол и медитираш над нея 15 минути. Ароматизираш я с босилек, чубрица или някакво семе, завиваш всичко на топло за 5-6 часа, после пак месиш малко, пак я завиваш и я мяташ във фурната.

В хладилника чака маслото от Доспат, цял живот прекарало в очакване на този хляб. А каква подготовка е минало преди това само – от кравата, пасящата зелена тревичка в Родопите, през бакъра на някоя баба, после до Доспат е друсано в кола, от там в мандрата на Бистреви, които се кълнат, че правят маслото и кашкавала от чисто родопско мляко и няма никаква измама. Аз не се връзвам толкова лесно на приказки и затова пробвам продукцията. Чиста е, истинска, мирише на треволяк наоколо, а бабите от които купуват млякото даже телвизор не гледат. Не са се изхитрили още да използват постиженията на съвременния свят. Ричам и отсичам, това масло и този хляб са създадени един за друг. Сядаме на масата и се радваме на това дългоочаквано съдружие.

Нима 21-ви век не е достоен за точно това съдружие? Нима в 21-ви век има място за Макдоналдс? Не е ли това вече старомодно, грозно, пагубно за малкия бизнес, пагубно за нас?

Какъв е изборът на 21-ви век? Чист хляб с чисто масло, омесен с дух и дива мая, или сладко-бухнал кекс, поднесен с пилешко кюфте от пиле гледано на крушка цял живот, хранено с хормони? Някой друг път повече за пилето в Макдоналдс, сега статията е за изборът на 21-ви век и хляба. Права ли е майка ми, че софийският въздух не ми понася вече и съм завъртяла шайбата? Дали пък да не си намеря работа в някоя корпорацийка и да забравя за тази глупост с хляба и маслото? А? Какво ще кажете вие?

P.S. Хлебо-месещият ми период бе вдъхновен от един постинг на Василена в www.blizodobebeto.com

P.P.S А ето как в Манхатан една жена използва познанията си по социално предприемачество, проблемите на имигрантите и любовта си към домашния хляб, за да запази различнте традиции в приготвянето на хляба и да осигури прехрана, достойнство и самочувствие на жениите имигрантки, които го приготвят. Изключително интересна идея: www.hotbreadkitchen.org