Завръщам се към блога на Идеалиста с нов интерес и завладяна от онова уютно чувство да се завърнеш вкъщи след дълго отсъствие, да нахлузиш старите пантофи и да се мушнеш под завивките с книга в ръка.
Днес обаче се завръщам тук и пиша не от вкъщи, макар че съм заобиколена от стотици книги. Тук не ми е по-малко уютно, даже напротив, тук е моето малко скривалище от агресивния живот, тук е моето малко свещено местенце, където имам свободата да позволя на идеите си да се родят и може би развият.
Това малко местенце е всъщност малката книжарничка, която открих преди 25 дни! Да, луда съм и откривам книжарница в момент на криза, в момент, когато хората не четат. Аз лично не вярвам в тези две твърдения, но тези размисли не са за тук…
Как се реших?
Един ден докато се разхождах по малката уличка Петър Берон (успоредна на Любен Каравелов), видях, че малката книжарничка, от която толкова пъти си бях купувала книги, се изпразваше…бяха натоварили книгите в кашони, махаха плакатите, цигари се въргаляха по пода… Нещо вътре в мен реши, че това е огромна несправедливост! От разговора ми с Максим Арие (собственикът) разбрах, че я закрива, защото се готви кризата да удари през септември и той искал да се застрахова предварително като събере двете си книжарници в две сергии на Славейков! ОК, има логика, но…колко хубаво би било ако тук пак има книжарница…всъщност мястото е точно такова като в някой филми с малки книжарнички, липсва му само дивначето, кафе машината, уюта и лекия джаз… и малко чужда литература….и малко цвят…. Някой предприемчив човек би могъл да се възползва и да съживи книжарничката… Ще помисля дали не мога да го предложа на някой. Да, Максим, ще помисля и ще се радвам да ми дадеш телефона на хазяйката за всеки случай да го имам, ако изникне нещо… Даде ми го. Взех го и се качих на 9ката до вкъщи.
Прибрах се, взех душ, гледах телевизия, правих вечеря, гледах филм, легнах си. В 4 часа сутринта се събудих с ИДЕЯТА… Типично за идеалисти… Събудих се и не заспах от вълнение повече от 48 часа, защото реших, че трябва не някой друг да се заеме, а АЗ, аз трябваше да реализирам идеите си за малка книжарничка точно там, на ул. Петър Берон 1 (даже и името на улицата настоява там да има книжарница!) И ето, споделих с Милен (вече мой съпруг!), той се изненада, каза ми да си помисля малко…Аз замълчах и се замислих. По целия път до Търговище на другия ден не можах да говоря за нищо друго, освен за книжарницата… за идеята, за нещата, които могат да се направят, за нуждата от различни места, за нуждата да се вдъхне нов живот на продаването на книги, то трябва да се съживи, трябва да му се даде уют и светлина, трябва да има повече малки и независими книжарници…Трябва, просто трябва…И искам аз да го направя!
Милен миличкият започна да усеща, че пак много съм се запалила, но и това ще отмине, както стана с манията ми всеки ден да си меся и пека хляб с био брашно и жив квас… Нищо не каза, просто е слушаше и чакаше поредния порив на идеализъм да утихне…
Мина целия ден, легнах си…не можах да заспя…мих чинии в 5 сутринта. Чувствах се така както Изабел Алиенде завършва Ева Луна ” сякаш уличките се смутиха от въздишки, гълъбите свиваха гнезда в часовниците с кукувички, за една нощ цъфнаха кестените на гробището и кучките на вуйчо Руперт се разгониха без да им е време.” Така се вълнувах…
Милен видя, че това състояние само се задълбочава и има само един лек – да се отдадем на идеята! Решихме го заедно, това решение засягаше много и него – той трябваше да ме подкрепи в първите месеци, когато аз щях само да влагам…
И така ето ме тук днес, след 3 месеца планиране, ремонт, дизайн, хиляди идеи, прекрасни хора и книги, ето ме тук, седя в креслото зад кафе машината, поставена на масичка-слон. Обградена съм от книги, малко, не повече от 600-700 . Тук вложих много идеи, тук вложих онова, което много често ми е липсвалo като идеалист – действие за осъществяване на идеите! Ето – една идея е изваденa от скрина на идеалиста и е превърната в реалност. Сега остава да видим дали ще работи успешно. Мисля, че да! Вярвам, че да! Вярвам, че има много хора като мен, които биха оценили тази малка, но уютна и пълна с вълшебни книги и други тайни съкровища книжарница!
Хмм…17:07 часа е, време е за последното кафе за деня…Ще го изпия в компанията на Лаура Ескивел “Съкровени вкусотии”.
Ще ви чакам да пием кафе заедно!
Янина (вече Христова!)
ул. Раковска 172 (на ъгъла с Петър Берон 1)
тел. 0884/195699
y.palkova@gmail.com
