Страхотна статия, много добре написана, страшно актуална и увлекателна!

http://psyglass.net/?p=133&cpage=1#comment-399

Смятам, че когато човек подкрепя една идея, трябва да е наясно и с всички опониращи аргументи. Само така може да направим информиран и интелгентен избор.

Аз, като подръжник на био продуктите и феър трейд идеята, съм впечатлена от една статия в списание Economist, в която се излагат аргументи, че производството на био храни всъщност не помага за опазването на околната среда, а дори вреди; както и че купуването на феър трейд продукти допринася положително за финансовото състояние на малък брой фермери, но по този начин ощетява други, които са в същото положение.

Не съм икономист и не мога да опонирам на фактите изложени по-долу, но ми се струва, че трябва да ги имаме предвид. Въпреки тези аргументи, аз продължавам да подкрепям био продуктите, най-вече защото те носят енергия и здраве, които не могат да бъдат измерени с традиционните икономически параметри.

Food politics
Voting with your trolley
Dec 7th 2006
From The Economist print edition

Can you really change the world just by buying certain foods?

HAS the supermarket trolley dethroned the ballot box? Voter turnout in most developed countries has fallen in recent decades, but sales of organic, Fairtrade and local food—each with its own political agenda—are growing fast. Such food allows shoppers to express their political opinions, from concern for the environment to support for poor farmers, every time they buy groceries. And shoppers are jumping at the opportunity, says Marion Nestle, a nutritionist at New York University and the author of “Food Politics” (2002) and “What to Eat” (2006). “What I hear as I talk to people is this phenomenal sense of despair about their inability to do anything about climate change, or the disparity between rich and poor,” she says. “But when they go into a grocery store they can do something—they can make decisions about what they are buying and send a very clear message.”

Those in the food-activism movement agree. “It definitely has a positive effect,” says Ian Bretman of Fairtrade Labelling Organisations (FLO) International, the Fairtrade umbrella group. Before the advent of ethical and organic labels, he notes, the usual way to express political views using food was to impose boycotts. But such labels make a political act out of consumption, rather than non-consumption—which is far more likely to produce results, he suggests. “That’s how you build effective, constructive engagement with companies. If you try to do a boycott or slag them off as unfair or evil, you won’t be able to get them round the table.”

Consumers have more power than they realise, says Chris Wille of the Rainforest Alliance, a conservation group. “They are at one end of the supply chain, farmers are at the other, and consumers really do have the power to send a message back all the way through that complicated supply chain,” he explains. “If the message is frequent, loud and consistent enough, then they can actually change practices, and we see that happening on the ground.”

The $30 billion organic-food industry “was created by consumers voting with their dollars,” says Michael Pollan, the author of “The Omnivore’s Dilemma” (2006), another of this year’s crop of books on food politics. Normally, he says, a sharp distinction is made between people’s actions as citizens, in which they are expected to consider the well-being of society, and their actions as consumers, which are assumed to be selfish. Food choices appear to reconcile the two.

How green is your organic lettuce?

Yet even an apparently obvious claim—that organic food is better for the environment than the conventionally farmed kind—turns out to be controversial. There are many different definitions of the term “organic”, but it generally involves severe restrictions on the use of synthetic pesticides and fertilisers and a ban on genetically modified organisms. Peter Melchett of the Soil Association, Britain’s leading organic lobby group, says that environmental concerns, rather than health benefits, are now cited by British consumers as their main justification for buying organic food. (There is no clear evidence that conventional food is harmful or that organic food is nutritionally superior.)

But not everyone agrees that organic farming is better for the environment. Perhaps the most eminent critic of organic farming is Norman Borlaug, the father of the “green revolution”, winner of the Nobel peace prize and an outspoken advocate of the use of synthetic fertilisers to increase crop yields. He claims the idea that organic farming is better for the environment is “ridiculous” because organic farming produces lower yields and therefore requires more land under cultivation to produce the same amount of food. Thanks to synthetic fertilisers, Mr Borlaug points out, global cereal production tripled between 1950 and 2000, but the amount of land used increased by only 10%. Using traditional techniques such as crop rotation, compost and manure to supply the soil with nitrogen and other minerals would have required a tripling of the area under cultivation. The more intensively you farm, Mr Borlaug contends, the more room you have left for rainforest.

What of the claim that organic farming is more energy-efficient? Lord Melchett points out for example that the artificial fertiliser used in conventional farming is made using natural gas, which is “completely unsustainable”. But Anthony Trewavas, a biochemist at the University of Edinburgh, counters that organic farming actually requires more energy per tonne of food produced, because yields are lower and weeds are kept at bay by ploughing. And Mr Pollan notes that only one-fifth of the energy associated with food production across the whole food chain is consumed on the farm: the rest goes on transport and processing.

The most environmentally benign form of agriculture appears to be “no till” farming, which involves little or no ploughing and relies on cover crops and carefully applied herbicides to control weeds. This makes it hard to combine with organic methods (though some researchers are trying). Too rigid an insistence on organic farming’s somewhat arbitrary rules, then—copper, a heavy metal, can be used as an organic fungicide because it is traditional—can actually hinder the adoption of greener agricultural techniques. Alas, shoppers look in vain for “no till” labels on their food—at least so far.

Fair enough

What about Fairtrade? Its aim is to address “the injustice of low prices” by guaranteeing that producers receive a fair price “however unfair the conventional market is”, according to FLO International’s website. In essence, it means paying producers an above-market “Fairtrade” price for their produce, provided they meet particular labour and production standards. In the case of coffee, for example, Fairtrade farmers receive a minimum of $1.26 per pound for their coffee, or $0.05 above the market price if it exceeds that floor. This premium is passed back to the producers to spend on development programmes. The market for Fairtrade products is much smaller than that for organic products, but is growing much faster: it increased by 37% to reach ?1.1 billion ($1.4 billion) in 2005. Who could object to that?

Economists, for a start. The standard economic argument against Fairtrade goes like this: the low price of commodities such as coffee is due to overproduction, and ought to be a signal to producers to switch to growing other crops. Paying a guaranteed Fairtrade premium—in effect, a subsidy—both prevents this signal from getting through and, by raising the average price paid for coffee, encourages more producers to enter the market. This then drives down the price of non-Fairtrade coffee even further, making non-Fairtrade farmers poorer. Fairtrade does not address the basic problem, argues Tim Harford, author of “The Undercover Economist” (2005), which is that too much coffee is being produced in the first place. Instead, it could even encourage more production.

Mr Bretman of FLO International disagrees. In practice, he says, farmers cannot afford to diversify out of coffee when the price falls. Fairtrade producers can use the premiums they receive to make the necessary investments to diversify into other crops. But surely the price guarantee actually reduces the incentive to diversify?

Another objection to Fairtrade is that certification is predicated on political assumptions about the best way to organise labour. In particular, for some commodities (including coffee) certification is available only to co-operatives of small producers, who are deemed to be most likely to give workers a fair deal when deciding how to spend the Fairtrade premium. Coffee plantations or large family firms cannot be certified. Mr Bretman says the rules vary from commodity to commodity, but are intended to ensure that the Fairtrade system helps those most in need. Yet limiting certification to co-ops means “missing out on helping the vast majority of farm workers, who work on plantations,” says Mr Wille of the Rainforest Alliance, which certifies producers of all kinds.

Guaranteeing a minimum price also means there is no incentive to improve quality, grumble coffee-drinkers, who find that the quality of Fairtrade brews varies widely. Again, the Rainforest Alliance does things differently. It does not guarantee a minimum price or offer a premium but provides training, advice and better access to credit. That consumers are often willing to pay more for a product with the RA logo on it is an added bonus, not the result of a formal subsidy scheme; such products must still fend for themselves in the marketplace. “We want farmers to have control of their own destinies, to learn to market their products in these competitive globalised markets, so they are not dependent on some NGO,” says Mr Wille.

But perhaps the most cogent objection to Fairtrade is that it is an inefficient way to get money to poor producers. Retailers add their own enormous mark-ups to Fairtrade products and mislead consumers into thinking that all of the premium they are paying is passed on. Mr Harford calculates that only 10% of the premium paid for Fairtrade coffee in a coffee bar trickles down to the producer. Fairtrade coffee, like the organic produce sold in supermarkets, is used by retailers as a means of identifying price-insensitive consumers who will pay more, he says.

As with organic food, the Fairtrade movement is under attack both from outsiders who think it is misguided and from insiders who think it has sold its soul. In particular, the launch by Nestl?, a food giant, of Partners’ Blend, a Fairtrade coffee, has convinced activists that the Fairtrade movement is caving in to big business. Nestl? sells over 8,000 non-Fairtrade products and is accused of exploiting the Fairtrade brand to gain favourable publicity while continuing to do business as usual. Mr Bretman disagrees. “We felt it would not be responsible to turn down an opportunity to do something that would practically help hundreds or thousands of farmers,” he says. “You are winning the battle if you get corporate acceptance that these ideas are important.” He concedes that the Fairtrade movement’s supporters are “a very broad church” which includes anti-globalisation and anti-corporate types. But they can simply avoid Nestl?’s Fairtrade coffee and buy from smaller Fairtrade producers instead, he suggests.

Besides, this is how change usually comes about, notes Mr Pollan. The mainstream co-opts the fringe and shifts its position in the process; “but then you need people to stake out the fringe again.” That is what has happened with organic food in America, and is starting to happen with Fairtrade food too. “People are looking for the next frontier,” says Mr Pollan, and it already seems clear what that is: local food.

“Local is the new organic” has become the unofficial slogan of the local-food movement in the past couple of years. The rise of “Big Organic”, the large-scale production of organic food to meet growing demand, has produced a backlash and claims that the organic movement has sold its soul. Purists worry that the organic movement’s original ideals have been forgotten as large companies that produce and sell organic food on an industrial scale have muscled in.

This partly explains why food bought from local producers either directly or at farmers’ markets is growing in popularity, and why local-food advocates are now the keepers of the flame of the food-activism movement. Local food need not be organic, but buying direct from small farmers short-circuits industrial production and distribution systems in the same way that buying organic used to. As a result, local food appears to be immune to being industrialised or corporatised. Organic food used to offer people a way to make a “corporate protest”, says Mr Pollan, and now “local offers an alternative to that.”

Think globally, act locally?

Buying direct means producers get a fair price, with no middlemen adding big margins along the distribution chain. Nor has local food been shipped in from the other side of the country or the other side of the world, so the smaller number of “food miles” makes local food greener, too. Local food thus appeals in different ways to environmentalists, national farm lobbies and anti-corporate activists, as well as consumers who want to know more about where their food comes from.

Obviously it makes sense to choose a product that has been grown locally over an identical product shipped in from afar. But such direct comparisons are rare. And it turns out that the apparently straightforward approach of minimising the “food miles” associated with your weekly groceries does not, in fact, always result in the smallest possible environmental impact.

The term “food mile” is itself misleading, as a report published by DEFRA, Britain’s environment and farming ministry, pointed out last year. A mile travelled by a large truck full of groceries is not the same as a mile travelled by a sport-utility vehicle carrying a bag of salad. Instead, says Paul Watkiss, one of the authors of the DEFRA report, it is more helpful to think about food-vehicle miles (ie, the number of miles travelled by vehicles carrying food) and food-tonne miles (which take the tonnage being carried into account).

The DEFRA report, which analysed the supply of food in Britain, contained several counterintuitive findings. It turns out to be better for the environment to truck in tomatoes from Spain during the winter, for example, than to grow them in heated greenhouses in Britain. And it transpires that half the food-vehicle miles associated with British food are travelled by cars driving to and from the shops. Each trip is short, but there are millions of them every day. Another surprising finding was that a shift towards a local food system, and away from a supermarket-based food system, with its central distribution depots, lean supply chains and big, full trucks, might actually increase the number of food-vehicle miles being travelled locally, because things would move around in a larger number of smaller, less efficiently packed vehicles.

Research carried out at Lincoln University in New Zealand found that producing dairy products, lamb, apples and onions in that country and shipping them to Britain used less energy overall than producing them in Britain. (Farming and processing in New Zealand is much less energy intensive.) And even if flying food in from the developing world produces more emissions, that needs to be weighed against the boost to trade and development.

There is a strand of protectionism and anti-globalisation in much local-food advocacy, says Gareth Edwards-Jones of the University of Wales. Local food lets farming lobbies campaign against imports under the guise of environmentalism. A common argument is that local food is fresher, but that is not always true: green beans, for example, are picked and flown to Britain from Kenya overnight, he says. People clearly want to think that they are making environmentally or socially optimal food choices, he says, but “we don’t have enough evidence” to do so.

What should a shopper do? All food choices involve trade-offs. Even if organic farming does consume a little less energy and produce a little less pollution, that must be offset against lower yields and greater land use. Fairtrade food may help some poor farmers, but may also harm others; and even if local food reduces transport emissions, it also reduces potential for economic development. Buying all three types of food can be seen as an anti-corporate protest, yet big companies already sell organic and Fairtrade food, and local sourcing coupled with supermarkets’ efficient logistics may yet prove to be the greenest way to move food around.

Food is central to the debates on the environment, development, trade and globalisation—but the potential for food choices to change the world should not be overestimated. The idea of saving the world by shopping is appealing; but tackling climate change, boosting development and reforming the global trade system will require difficult political choices. “We have to vote with our votes as well as our food dollars,” says Mr Pollan. Conventional political activity may not be as enjoyable as shopping, but it is far more likely to make a difference.

PLANET OF DIVERSITY
I have been asked to wrap up the presentations and discussions that we have had during this wonderful three days. But we received so much information, such rich concepts, so many different experiences were seen, that a synthesis would not only be impossible, it would be disrespectful from my side.
As it has been shown here over the days that we spent together, diversity is about richness, deepness, detail. Regulators usually say the devil is in the details, but I would rather say that in life and in nature is God who is in the details. The magnificence of this planet and its ecosystem is shown in each and every grain of soil, in each flower, each seed, each butterfly.
That is why we are fans of diversity. We are crazy about the beauty of all the lives that surround us and sustain us. There are so many languages, so many dances, so many songs, so many birds, so many foods, so many seeds…
?Why not spend our life defending that richness, the only real heritage that we can leave to the next generations?
And there’s so much to learn, so much to discover, so much to share…
We have to learn how to read the landscape
As the rabbit does, or the red cheated robin standing on a bare autumn acacia branch
2
Looking for signs from nature that for him are as clear as neon billboards and we don’t even know how to understand
The wind moves softly and sways the tree tops
The robin just moves further down the branch and lets his feathers shuffle in the morning air
Are we here?
Are we part of this?
Our brain, resulting from neuronal connections and electrical impulses
Travels far from here, to our jobs and occupations, problems and ambitions troubling us all
But we are in the present, that is the only reality
And the birds take it for granted; they live permanently in the present.
Suddendly, a big eucalyptus branch falls crashing and ends with a resounding noise in the yellow leaves on the floor.
Everything becomes silent
Everything is in complete attention
Everything seems to be in its place.
Precisely here:
The smell of the forest
3
The creeping leaves
The sunlight creating clear patches between the bushes
A silent moment
A timeless moment
Breathing
Red skin, dark skin, white skin,
Seed and stamen and all the unnamed lives that live
We are all here
We are all one
We belong to this
We are being run through by life,
We are all part of the sacred web.
Trembling, we recognize the fact that we are a part of this immense organism.
We are part of the flow
In a dance we don’t quite understand
But we can feel it
Because it is happening right now
In my heart pounding
In your heart pounding
Your blood washing and nourishing your cells
Like the sap on the trees
The rivers coming down from the mountains
the winds on the planet.
4
All together
Being in the cathedral of nature
Vibrating, full of wonders.
Alberto Pipo Lernoud
IFOAM World Board Member

Това не е боклук, а компост. С други думи начин да спасиш органичните отпадъци от сметището.

Ако пролетното почистване те е заредило с повече ентусиазъм и сега ти иде да продължиш с двора, че и с града и планетата, eто ти една идейка.

Ако си изхвърляш боклука разделно, значи виждаш съвсем ясно количеството органични отпадъци, които пращаш на сметището. По принцип те са биоразградими, но нали знаеш, че като ги увият хубаво в найлон и ги закарат до Пловдив, няма начин да се разградят като хората заради недостига на кислород в балата боклук. Кофти работа, като се има предвид потенциалът им за обогатяване на почвата. Остава си абсолютно неизползван.

Но пък ако искаш да ги оползотвориш и превърнеш в естествен тор със страхотни качества, можеш лесно да ги компостираш сам. Пролетта е перфектният момент да започнеш.

Компостирането е естествен процес на преработка, извършван от милиони миниатюрни организми, повечето невидими с просто око. Става дума за бактерии, насекоми, гъбички и червеи, които разграждат битовите и градински отпадъци до почвоподобен материал, наречен компост. Така от боклука се получава полезен продукт. Същият процес се случва съвсем естествено в горските почви и може лесно да бъде пресъздаден.

Какво да компостирам?

- Растителни остатъци от двора и градината като слама, окосена трева, окастрени клончета, сухи листа, плевели.

- По-голямата част от кухненските отпадъци – обелки от плодове и зеленчуци, торбички от чай, смляно кафе, черупки от яйца.

- Отпадъци от органичен произход като хартия, картон, дървени стърготини.

Какво да не слагам в компоста?

- Остатъци от месо, кости, риба и млечни продукти, защото може да привлекат животни, да се появи лоша миризма или да се развият болестотворни микроорганизми.

Какво е необходимо за добрия компост?

Само три неща!

- Материал. Това е храната за компостиращите организми. Трябва да се опиташ да им осигуриш балансирана диета от по-големи количества въглерод и по-малко азот. Оптималното съотношение е от 20 до 25:1, т. е. 25 части въглерод към 1 част азот
(органичната материя в купчината компост ще се разгради всякак, но при добро въглеродно-азотно съотношение това ще стане по-бързо). Богати на въглерод материали са сухите растителни отпадъци като листа и клони, сено, а също и дървени стърготини, хартия и картон, както и яйчените черупки. Богати на азот са повечето кухненски отпадъци, например кори и обелки от плодове и зеленчуци, а също и свежата окосена трева и зелени плевели.

- Влага. Ако е твърде мокро, компостът ще се разводни и може да замирише. Ако е твърде сухо, процесът на компостиране ще спре. Ако вземеш шепа от компоста и я стиснеш, на пипане трябва да е като изстискана гъба за миене.

- Въздух. Компостиращите животинки се нуждаят от кислород. Използвай вила или някакво подръчно средство, за да разбъркваш купа, по този начин пропускаш въздух в него.

Къде и как да започна?

Ако имаш градина, добър вариант е да направиш компоста направо върху пръст или тревна площ, като заградиш пространството с тухли или друг материал, за да не се разпилява и да не дразни окото. По този начин ще се възползваш от микроорганизмите и червейчетата в пръстта отдолу, а и тя ще ти служи за естествен дренаж.

Другият вариант е да използваш голяма кофа или варел с капак. Предимството на този вариант пък е, че можеш да местиш компоста, когато ти се наложи – например на сянка през лятото и на по-защитено от студа място през зимата. Високата температура ускорява разграждането, но може да изсуши компоста прекалено бързо, така че трябва да търсиш баланса.

След като вече си определил мястото, където ще компостираш, нещата са прости.

Процесът ще върви толкова по-бързо, колкото по-дребни са частиците боклук. Затова е добре да нарязваш на парченца поне кухненските отпадъци, макар и да не е абсолютно задължително.

Всеки път, когато изсипваш кофата си с кухненски боклук в компоста, го покривай отгоре с достатъчно дебел слой богати на въглерод отпадъци като листа, сухи клонки или дървени стърготини.

Готовият компост е тъмно кафяв, с мирис на пръст и без едри частици. Можеш да нанесеш слой дебел 1-2 см направо върху лехите в градината или в саксиите с цветя. А ако садиш дърво, е много добре да добавиш компост в изкопаната дупка. Компостът си е хумус – обогатената с него почва задържа въздуха и водата по-добре, осигурява безценни хранителни запаси на растенията, а бактериите в него контролират микрофлората наоколо и пречат да се развият вредни микроорганизми.

Не е зле като за нещо създадено изцяло от боклука, който си отклонил от сметището.

от Василена Доткова  – статия и снимка от www.goricka.bg

Това не е боклук, а компост. С други думи начин да спасиш органичните отпадъци от сметището.

Ако пролетното почистване те е заредило с повече ентусиазъм и сега ти иде да продължиш с двора, че и с града и планетата, eто ти една идейка.

Ако си изхвърляш боклука разделно, значи виждаш съвсем ясно количеството органични отпадъци, които пращаш на сметището. По принцип те са биоразградими, но нали знаеш, че като ги увият хубаво в найлон и ги закарат до Пловдив, няма начин да се разградят като хората заради недостига на кислород в балата боклук. Кофти работа, като се има предвид потенциалът им за обогатяване на почвата. Остава си абсолютно неизползван.

Но пък ако искаш да ги оползотвориш и превърнеш в естествен тор със страхотни качества, можеш лесно да ги компостираш сам. Пролетта е перфектният момент да започнеш.

Компостирането е естествен процес на преработка, извършван от милиони миниатюрни организми, повечето невидими с просто око. Става дума за бактерии, насекоми, гъбички и червеи, които разграждат битовите и градински отпадъци до почвоподобен материал, наречен компост. Така от боклука се получава полезен продукт. Същият процес се случва съвсем естествено в горските почви и може лесно да бъде пресъздаден.

Какво да компостирам?

- Растителни остатъци от двора и градината като слама, окосена трева, окастрени клончета, сухи листа, плевели.

- По-голямата част от кухненските отпадъци – обелки от плодове и зеленчуци, торбички от чай, смляно кафе, черупки от яйца.

- Отпадъци от органичен произход като хартия, картон, дървени стърготини.

Какво да не слагам в компоста?

- Остатъци от месо, кости, риба и млечни продукти, защото може да привлекат животни, да се появи лоша миризма или да се развият болестотворни микроорганизми.

Какво е необходимо за добрия компост?

Само три неща!

- Материал. Това е храната за компостиращите организми. Трябва да се опиташ да им осигуриш балансирана диета от по-големи количества въглерод и по-малко азот. Оптималното съотношение е от 20 до 25:1, т. е. 25 части въглерод към 1 част азот
(органичната материя в купчината компост ще се разгради всякак, но при добро въглеродно-азотно съотношение това ще стане по-бързо). Богати на въглерод материали са сухите растителни отпадъци като листа и клони, сено, а също и дървени стърготини, хартия и картон, както и яйчените черупки. Богати на азот са повечето кухненски отпадъци, например кори и обелки от плодове и зеленчуци, а също и свежата окосена трева и зелени плевели.

- Влага. Ако е твърде мокро, компостът ще се разводни и може да замирише. Ако е твърде сухо, процесът на компостиране ще спре. Ако вземеш шепа от компоста и я стиснеш, на пипане трябва да е като изстискана гъба за миене.

- Въздух. Компостиращите животинки се нуждаят от кислород. Използвай вила или някакво подръчно средство, за да разбъркваш купа, по този начин пропускаш въздух в него.

Къде и как да започна?

Ако имаш градина, добър вариант е да направиш компоста направо върху пръст или тревна площ, като заградиш пространството с тухли или друг материал, за да не се разпилява и да не дразни окото. По този начин ще се възползваш от микроорганизмите и червейчетата в пръстта отдолу, а и тя ще ти служи за естествен дренаж.

Другият вариант е да използваш голяма кофа или варел с капак. Предимството на този вариант пък е, че можеш да местиш компоста, когато ти се наложи – например на сянка през лятото и на по-защитено от студа място през зимата. Високата температура ускорява разграждането, но може да изсуши компоста прекалено бързо, така че трябва да търсиш баланса.

След като вече си определил мястото, където ще компостираш, нещата са прости.

Процесът ще върви толкова по-бързо, колкото по-дребни са частиците боклук. Затова е добре да нарязваш на парченца поне кухненските отпадъци, макар и да не е абсолютно задължително.

Всеки път, когато изсипваш кофата си с кухненски боклук в компоста, го покривай отгоре с достатъчно дебел слой богати на въглерод отпадъци като листа, сухи клонки или дървени стърготини.

Готовият компост е тъмно кафяв, с мирис на пръст и без едри частици. Можеш да нанесеш слой дебел 1-2 см направо върху лехите в градината или в саксиите с цветя. А ако садиш дърво, е много добре да добавиш компост в изкопаната дупка. Компостът си е хумус – обогатената с него почва задържа въздуха и водата по-добре, осигурява безценни хранителни запаси на растенията, а бактериите в него контролират микрофлората наоколо и пречат да се развият вредни микроорганизми.

Не е зле като за нещо създадено изцяло от боклука, който си отклонил от сметището.

Една от най-атрактивните презентации на 4тия Международен конгрес за енергийна ефекивност и възобновяеми енергийни източници в София между 7 и 9 Април 2008г. в НДК, София, беше изнесена от Деан Марселя – Направление „Бизнес Развитие” в Европейски център за възобновяема енергия – Гюсинг Интернешънъл, Австрия. Град Гюсинг е въвел уникален модел на използване на ВЕИ, позволявайки му да излезе от икономически колапс и обезлюдяване и превъщайки го в печеливша система – пример за работеща иконимика, основана на производството на „чиста” енергия.

1. Възможно ли е да се удовлетвори на 100% търсенето на електроенергия, чрез използване на ВЕИ вместо скъпите и ограничени изкопаеми горива?

Убедени сме, че поне 50% от населените места и малките и средни градове имат капацитета и потенциала да го постигнат, имайки предвид първоначалния ни опит най-вече в нашия град с население от 4200 човека и нашия регион с население около 40 хил. души, където сме късметлии да имаме необходимите ресурси – много гори и поля в съотношение кв.м/глава от населението.

Понастоящем имаме изготвени около 80 подробни аналитични проучвания за други общности в Австрия и Европа и не всички от тях са в състояние да постигнат заветните 100% поради липса на основните ресурси в съответния регион (+/- 50 km в диаметър).  В момента работим като ментор/консултант с три области в Австрия и един френски регион, които са поели по „Пътя на Гюсинг”. В единия от австрийските региони ще постигнем най-много около 40%, тъй като там е съсредоточена тежка индустрия, т.е. имаме значителен енергиен консуматор, и има по-малко гори и обработваеми земи. Въпреки това, тези 40% в парично изражение се равняват на около 20 млн. евро спестени средства за електроенергия, които всяка година остават в областта!

Другите два австрийски региона и френската област поради подходящата ресурсна обезпеченост ще постигнат с наша помощ около 80 – 100% производство на електроенергия чрез използане на местни ВЕИ.

По наша преценка са необходими 5 години да се пренастрои напълно малка община с 10-хилядно население.

2. Какъв е делът на ВЕИ в производството на енергия в Австрия и по-специално в град Гюсинг?

Град Гюсинг е с население около 4 200 души и произвежда около 200% от нужната електроенергия, т.е. изнася електроенергия, около 150% от нужните горива ( за селскостопански машини, трактори, комбайни, автомобили и др.) и около 100% от необходимата топлинна енергия. Средно, град Гюсинг произвежда около 140% от необходимата му енергия – всичко от ВЕИ вътре в рамките на региона. Самата област Гюсинг с 40 000 души население произвежда средно 50%  „чиста” енергия и по наша преценка региона ни ще бъде напълно независим от изкопаеми горива в рамките на следващите три години. Запомнете, използваме винаги местни ВЕИ.

3. Какви биха били необходимите стъпки и инструменти за повишаване на местното производство на енергия от ВЕИ?

Като се основаваме на нашия австрийски опит – в началото е важна политическата воля. „Голямата политика” – държавата, парламента са много мудни и са с ограничен интерес в тази сфера, защото – поне австрийските институции, са под силното влияние на тежката индустрия и монополистите, които най-общо са против индивидуалните движения и решения. Ние вярваме, че малките общности са далеч по-гъвкави, по-бързи в решенията си и по-силно искащи да направят решителната стъпка. С други думи казваме – повече си струва един добър кмет. Бихме желали да разберем как стоят нещата в България и ще се радваме да се натъкнем на „регион-еталон”, чийто кмет и общински съвет биха искали да направят тази промяна. Така че политическият ангажимент би бил на първо място и преди всичко останало. На следващо място, трябва да се обяснят дългосрочните ползи на хората  и да се информират за какво става всъщност въпрос. В същото време ние предлагаме да обучим няколко местни хора за т.нар. „енергийни мениджъри” и също няколко работници. Необходимото финансиране може да бъде осигурено по различни начини, на които сега няма да се спирам в подробности.
Високо оценяваме интереса към нашата концепция и вярваме, че България има голям потенциал да развива ВЕИ: от наша гл.т. страната Ви има благоприятно съотношение между броя на населението, общата площ и площта на горите и обработваемите полета, без да споменаваме броя на слънчевите дни в страната.

4. Какви са Вашите следващи цели в областта на ВЕИ?

Ние имаме няколко цели:                                                                      

• Следващ наш голям проект ще бъде да се опитаме да заменим автомобилите с вътрешно горене, използвани в града и региона, с електричски автомобили, както и да осигурим необходимата за това инфраструктура – обществени енергийни помпи, всичко разбира се с употребата на местни ВЕИ. Ако върви добре, това може да стане пилотен проект също и за големи градове, въпреки че трябва да решим проблема със снабдяването им със „зелена” енергия;
• „зелена храна” за всички, което означава произведени по естествен начин в региона и всички използвани за целта средства и машини да са задвижвани чрез използването на местни ВЕИ;
• Да оставим „отпечатъка” си навсякъде, където е възможно, и да покажем на другите, че всичко това е възможно – стига да го пожелаем

За повече информация:   www.gussing.at

Transformation from one social system to another usually includes the rejection of what the party in power is proclaiming and taking exactly the opposite position. In that kind of situation political violence can occur inside the country which can be defined as an internal ideological war.

The mentioned above is typical for the Bulgarian political scene. In this essay I take into consideration the period up to 1944 in the context of the WWII and the ideological confrontation between the communist parties and the other political fractions in Bulgaria. (period full of irredentist wars and internal political turmoil) First I provide a short historic background for the developments in the country in that period and the way it was thought to the postwar generation. Then I propose an alternative view for the clash of the ideologies and make some assumptions for the implications on the contemporary politics these suggestions may have.

Upon the outbreak of World War II the Bulgarian government declared neutrality. But faced with choosing between military confrontation with Germany and accession to the Axis powers, the monarch and his government had Bulgaria join the fascist bloc on 1 March 1941. At the end of 1941, however, Bulgaria declared a ‘token’ war on the USA and Britain. The country’s economy was set to work only for the German machinery of war. The Soviet Union and the United States put an end to all doubt as to the issue of the world conflict. At this distressing historical juncture the BCP (Bulgarian Communist Party), put forward the Comintern idea of 1935 of a united front (in Bulgaria it was called Fatherland front). It was meant to unite all democratic forces fighting against the government, which had committed the country to nazi Germany. In August 1944 BCP (Bulgarian Communist Party) made a decision to rise an armed revolt and a new government, composed of might-wing agrarians, democrats and populists was appointed. Soviet Union declared war on Bulgaria and the Red army invaded the territory of Bulgaria. The Bulgarian army had been ordered to offer no resistance and the Russians occupied the northeastern end of the country .

The government that came into power proclaimed all the previous ruling parties for fascist and started a massive propaganda to convince the Bulgarian nation of their ideals for the progressiveness, equality, justice and democratic values of the socialist regimes. The Bulgarian society welcomed the red army as liberators and in the memory of the post-war generation the communist regime was the “right” social system and the capitalism was “wrong” , the democratic parties that forced the country into the WWII were fascists and the communist leaders were the protectors of the people. That kind of speculations formed a romantic and idealized view for the soviet occupation in the minds of the postwar generation and this created the story of Soviet “brothers” that parents were telling to their children.

However a different narrative can be delivered as well. World War II brought Soviet occupation, the end of the monarchy, and forty-one years of unbroken communist rule. During that entire period, Bulgaria was the closest East European imitator of Soviet internal and foreign policy. This was time of collectivization, heavy industrialization, drastic restriction of human rights, and close adherence to Soviet policy.During that time, all aspects of life that a totalitarian government could control were redrawn according to the Soviet model–from overemphasis on heavy industry to the content of works of literature. When the totalitarian era ended in 1989, it left behind many of the rigid structures and stereotypes formed by such imitation. Because many teachers and textbooks remained from the era when only the party line was acceptable, however, transition efforts encountered stubborn resistance in some quarters.

The parties that govern Bulgaria before the communist can not be labelled as fascists, because they consisted of liberals, radicals , democrats etc. In their lines there were masons, jews and even cionists ( an it is well known the attitude of the fascism toward these groups ) . There were no unification of the “party” with the “country”, there were no repressions and they abide by the Constitution. The so-called fascists decided to ally with Germany, because of the promised territorial benefits and because at that time the Germans were in friendly relations with the Soviet Union, which Bulgaria always has been treating as a savour.

The historical aspects of the speculations revolves around the aim the actions of the communists ( the coup d’etat) to be presented in a different way , to justify their undemocratic and terrorist deeds ; to be presented these actions not only for “idealistic” , but also for happening because of the internal situation in Bulgaria. That is why the fact that this “revolution” was undertaken by foreign interests, is omitted (regrettable the majority of the Bulgarians were deceived by the propaganda and weren’t realizing that) “ to be justified the long-term propaganda and the “consistent” position of “important figures” on these matters, who are still cherished as “idols” of various organizations and fractions “; to be presented the invasion and occupation of Bulgaria from foreign troops as a “liberation” , not as an intervention , that brought totalitarian regime , destruction of the Bulgarian intelligentsia and the aversion of the country from the right way of economic development.

All these fabrications were created on an ideological and political basis but they affected the minds of the nations and allowed the politician to manipulate the public opinion and to justify every political mistake with the presence of the “fascists”. The people believed in the superior character of the communists system and become hostile to all other ideologies. This allowed the communists to rule for four decades without having to deal with disobedience within the country or any serious treats from inside.

One may ask what will happen if the history changes and the idealistic story is substituted by the realistic one. As an important fact I would like to mention that the present government in Bulgaria is with communist leaders who are very interested in not allowing this because are favoured of the “good” version of the communist coup and years of restrictions. If people start looking at the communist actions as terrorist and if the nation realizes all the negative consequences of the Soviet occupation and domination that was proclaimed as the “right choice” then a big wave of criticism toward the leader will arise. May be even there will be even chasing of the still alive participants in these actions. This will lead to discredit and criticism towards the still active propagandists.

The political fractions which are the followers of a specific organizations from the past will be forbidden or at least they will no longer have the support of the nation and probably will be accused of crimes against the people .Their “bright” ideals will be seen from a different aspect – as a just another way to control the behaviour of the people in order the communist rule to be supported. A lot a question will arise and people will start looking for somebody connected with past to answer them. Unluckily that somebody is standing on the top of the government right now.

So what I suggest is that if all these things happen this will have a disruptive effect on the political system and may be there will be even violent outbreaks. People who have been so long years in disillusion will lose their ideal , they have lived with for whole their lives and this will cause frustration. This will again lead to destabilization in the political rows and nobody wants that. The parents still tell their children the romantic story but the difference now is that the alternative narrative is present and if the new generation don’t agree with at least has the chance to read it and consider it on their own.

To sum up, the way the history is presented often depends on people who have political and ideological views they want to make popular. Outbreaks of political violence and confrontation are covered with the idea of the fight between the protectors of the nation and the their enemies. Mentioning the label “enemy” often recalls in the memory of the post-war generation the figures of the opposition of the communist ideas .The history can not be easily changed or seen from more than one point of view from people who have lived with the “bright” ideals of the totalitarian regime for all their lives but there are other stories that need to be told and the new generation is ready to listen.

Albena Petkova

Няколко факта за тези, които се интересуват от меценатската програма
“Култура” на Столична община.

Членовете на УС на меценатската програма “Култура” са:
Христо Мутафчиев – председател на Съюза на артистите в България /САБ
Пламен Джуров – съветник в министерството на културата
Ивайло Мирчев – председател на Съюза на българските художници / СБХ
Николай Петев – председател на Съюза на българските писатели /СБП
Иван Павлов – председател на съюза на българските филмови дейци /СБФД
и общинските съветници Румяна Ангелова, Юлия Цинзова , Цветанка
Георгиева, Кирил Арсов, Радослав Кацаров.

На заседание на 19.09 (на което не са присъствали последните двама
общински съветници) УС на програмата е одобрил за финансиране 20 проекта
от кандидатствалите 92 на първия конкурс на програмата с краен срок 15.09.

Пет от тези проекти са свързани с трима от членовете на управителния
съвет по следния начин:
Отпуснати са 30 000 лв за аудиовизуален център на СБХ, както и 43 000 за
съорганизирано от СБХ събитие.
70 000 лв за сериал в който участва Христо Мутафчиев, както и 32 000 за
инициатива на Малък градски театър, където той е на щат.
4000 лв за наградата “Борис Христов”, която се дава от фондация, на
която Пламен Джуров е председател.

Тези 5 проекта са получили 40% от финансирането на първия конкурс, което
означава, че останалите 15 одобрени проекта са били избирани най-вече
заради ниския им бюджет. Интересен факт е, че бюджета на програмата
(около 500 000) е разделен според правилника на два конкурса с
приблизително равно финансиране, но на практика почти целия (460 000) е
бил разпределен на първия конкурс и за да бъде спасен следващия конкурс
с краен срок 10.10, към останалите по-малко от 50 000 са били поискани
от СОС допълнителни 100 000 от бюджета на общината. Това разместване на
бюджета на програмата нарушава равнопоставеността, защото
кандидатствалите в първия конкурс имат по-голям шанс.

Без да коментирам качеството на одобрените проекти, написах писмо до
софийския омбудсман Ангел Стефанов за възникналия конфликт на интереси и
липса на равнопоставеност,  когато едни и същи хора (УС на меценатската
програма) решават какви са приоритетите и правилата за кандидатстване,
одобряват експертните групи и накрая одобряват проектите, сред които има
и такива, в които те са заинтересована страна.

Омбудсмана се ангажира с проблема и предизвика извънредно заседание на
УС на програмата, което се проведе вчера и на него беше решено от самия
УС, че няма конфликт на интереси и проектите няма да се прегласуват,
както и няма да се оттеглят проекти свързани с членове на управителния
съвет (предложено от омбудсмана Ангел Стефанов).
Същия състав на УС ще одобрява и проектите от втория конкурс.

Лошият старт на меценатската програма компрометира целите и задачите, с
които тя бе създадена  и показва, че подобен компромисен модел не може
да замести създаването на прозрачен общински фонд за подкрепа на
артистични проекти, които да се случват в София.

Поздрави
Петко Дурмана

Природозащитниците отново ще онагледят отношението на правителството към тях с артистично представяне

В суматохата около учителската стачка министрите тайнствено, внезапно и безшумно решиха да промъкнат гласуването за отложените 29 зони от Натура 2000, и то само по едната от двете директиви – за местообитанията. През това време пред вратите им гражданите-природозащитници на поредната си акция в защита на пълния обхват на европейската екологична мрежа ще представят сценично на улицата пред вратите на Министерски съвет как протекоха отношенията им с институциите през последните близо 7 месеца. Те ще онагледят контактите си с висшата администрация с игра на пиян морков. Събитието – около 25то поред от 16 март насам, ще започне в обичайния си час 9.30 ч. както всеки четвъртък оттогава. Половин ден по-рано дневният ред на заседанието все още не е оповестен.

Гражданите припомнят, че представянето на пълния обхват на зоните за страната ни трябваше да се е случило към започването на членството ни, като със закъснение от 2 месеца бе представен само половината обем от зоните. От ЕК през това лято бе отправено 1во предупреждение за неизпълнение на ангажимента ни, а до края на този месец е даден срок за последно, след което към страната ни ще започнат съдебни действия и е напълно вероятно да последват глоби, както и настояване за възстановяване на унищожени природни ценности.

Важно е да се отбележи, че всичко това ще бъде бавен и продължителен процес, а възможните и очаквани резултати от него като огромни финансови санкции ще се проявят след мандата на настоящото правителство, което взима това решение заедно с последствията от него.

Гражданите-природозащитници вече показаха подкрепата си към исканията на стачкуващите учители и утрешната акция ще бъде поредното обединяване на протестите им, като на заявеното от природозащитниците място на площад „Независимост” по-късно в 11 ч. ще започне мащабен учителски протест. Исканията на двете страни са общи в търсенето на законност, справедливост и заинтересованост от управляващите към удовлетворяване на обществения интерес, а не на този на тесни и нерядко маргинални прослойки (каквито има например в средите на едрия бизнес).

По-късно вечерта в четвъртък от 18 ч. пред Народното събрание природозащитниците ще проведат и акция с метли в подкрепа на Национален парк Рила под мотото „ Да изметем боклука от държавата “.

Исканията им са:

- Да се спре незаконното строителство на Паничище и да се дадат гаранции, че ще се спазва законът и няма да бъдат допуснати ски-курорти на територията на Национален парк Рила

- Да се спазва европейското и българско законодателство за Натура 2000 в Рила, включително Рила-буфер по хабитатите да се приеме в предложените от НПО граници, като не се изключва Паничище под натиска на инвеститорите

- Незабавна заповед и реална забрана на всякакво строителство на Иракли и пълна рекултивация на р. Вая за сметка на нарушилите закона!

- Защита на всички защитени територии заедно с влизащите в Натура 2000

„В противен случай всички плащаме от джоба си”, обясняват те.

За повече информация и снимки:

http://forthenature.org/  

http://www.natura2000bg.org/ и др.

За контакти:

Генади Кондарев 0889 68 98 90

Цвета Христова 089 546 15 90

Кристина Димитрова 0887 96 58 69

Декларация на Черноморските Зелени партии и Политически движения по повод 31 октомври – Международен ден на Черно море 2007

Да излекуваме Черно море!
1.  Черно море е много болно от непрекъснатото замърсяване, от загубата на биоразнообразието и от прекомерния риболов. Сривът на рибния запас е вече факт. Като полузатворено море, то принадлежи към един от най-уязвимите морски райони в света. Силното замърсяване от заобикалящите го страни, което вече е факт десетки години, е увредило значително качеството на водата и на морския живот.

Спешна среща  на Черноморските страни за приемане на нови мерки
2.  Изглежда, че нашите правителства не приемат тази катастрофа за толкова сериозна. Като Зелени партии, ние считаме, че  има нужда от свикване на спешна среща на Черноморските страни, не само, за да се обсъдят и да се анализират последните данни, но и за да се предприемат незабавни мерки срещу замърсяването, да се установи контрол относно биоразнообразието и да се приложат драстични ограничения върху риболова. Глобалното затопляне е факт, който не може да бъде отречен, а сегашните проблеми на Черноморския район ще бъдат засилени от тази тенденция. Крайно време е да предприемем действия по „лекуването” на Черно море.

Замърсяването заради недостатъчно третиране на отпадъчните води и прекомерната фертилизация с азот продължава
3.  Прекомерната фертилизация на Черно море с азотни и фосфорни съединения, които идват предимно от селскостопански, домашни и индустриални източници (процес, наречен еутрофикация) е променила изцяло екосистемата на Черно море. Съединенията се вливат в Черно море от източниците на канални води в 17- те страни. Страните по брега допринасят за около 70% от количеството, като останалите проценти се вливат в морето чрез река Дунав. Освен това, изливането на повече от половин милиард недостатъчно третирана вода годишно продължава и причинява замърсяване на Черно море с микробиологични организми. Това може до доведе до сериозни заплахи за човешкото здраве и може да възпрепятства развитието на устойчивия туризъм и аквакултура.

Ограничаването на риболова не е достатъчно за Черно море
4.  Скорошни научни проучвания потвърждават това, което много рибари вече знаеха: прекомерния риболов в Черно море е причинил огромни промени в морската екосистема. Сривът на рибния запас промени хранителната верига. Въпреки това, ограничаването на риболова не би било достатъчно средата да се върне към стабилното си състояние, освен ако не бъде наложен контрол върху замърсяването и биоразнообразие, предупредиха учените в проучване на Националната Академията на Науките на Великобритания.
Нужда от борба с корупцията и демократизация
5.  Върховенство на закона, добро управление и борба с корупцията са нужни за засилване на усилията за „лекуване” на Черно море. Контролът върху замърсяването и прекомерния риболов трябва да бъде затегнат, а тези, които нарушават закона – да бъдат изправени пред съд, както и тези служители, които не изпълняват задълженията си.
Гражданите и Гражданските организации трябва да бъдат насърчавани, а не възпрепятствани в действията им за околна среда
6.  Нашите правителства трябва да разберат, че много граждани и граждански организации са изцяло отдадени на идеята да спасят околната среда и Черно море. Те трябва да бъдат ценени високо и да бъдат подкрепяни, а не възпрепятствани. Наскоро 15 природозащитници бяха арестувани по време на акция срещу депонирането на ядрени отпадъци. В Турция ние се страхуваме, че  поради липсата на гражданско участие в новата конституция, екологичните проблеми няма да бъдат разгледани адекватно.

Действайте незабавно
7.  Черно море има изключително важна екологична, социална и икономическа стойност за заобикалящите го страни. Не можем да се справим с проблемите по отделно, страна по страна. Единствено чрез ефективно международно сътрудничество може да имаме шанс за успех. Именно заради това, по случай Международния ден на Черно море 2007, призоваваме нашите съграждани, гражданското общество и правителствата и всички международни институции да действат незабавно. Нека да излекуваме Черно море!

Зелените партии и политически движения на:

Турция    Yesiller
България  Зелена партия
Румъния   Verzi
Молдова  Partidul Ecologist din Moldova. Alliante Verde (PEM AVE)
Украйна   Partija Zelenykh Ukrainy
Руска Федерация  Zelenaya Alternativa (GROZA)
Green Russia, Ecological Faction in Yablokov Party
Грузия   Sakartsvelo’s mtsvaneta partia

Зелена партия

Пресцентър

ул. Лавеле 30
1000 София
тел.: 02 9870592
факс: 02 9878538

www.greenparty.bg

office@greenparty.bg

Home Country Project Alumni Council: One step ahead…

SEPTEMBER 17-18, ISTANBUL-Undergraduate Exchange Program alumni from Eastern Europe and coordinators Anne Campbell and Amanda Lindberg gathered in Istanbul on the 17^th and 18^th of September to establish an Advisory Board on monitoring and evaluating current and future Home Country Projects.

HCP is a program under the umbrella of the Undergraduate Exchange Program aiming at sending students from Eastern and Central Europe to American universities and giving them the opportunity to gain knowledge on practices and NGO activities that can be applicable to local contexts. Upon return students are encouraged to implement a Home Country Project Idea and invigorate their academic and social environments.

Given the particularities and the difficulties experienced with HCP throughout the years, the Istanbul meeting featured reaching an agreement on common goals and practices that would ease the HCP implementation. The call for this initiative came from the necessity of alumni to become more involved in sharing personal experience, knowledge and expertise on project implementation. It is believed that this board will serve as a “power house” for new ideas and practices in facilitating the Home Country Project program. Further, the newly established Home Country Project Alumni Council (HCPAC) agreed to additionally assist country coordinators in introducing new local recruitment practices for the Undergraduate Exchange Program.

The main issues discussed at the Istanbul meeting were closely tied up with methods for evaluation and the additional HCP grant of 400 $ to be allotted to projects that need more financial help. Topics covered were advising students on project proposals preparation and implementation. A short presentation by Croatian representative Anca Kekez, introduced common methods for monitoring and evaluation to be employed by all country representatives. A session on best practices for the Home Country Projects, lead by Anne Campbell, identified the focal points of HCPAC’s monitoring activities.

Participants had the chance to discuss obstacles and difficulties in HCP implementation, while trying to work out common goals and practices when dealing with various issues experienced in the past. Those included dealing with change of project ideas, time-tables and activities alteration.

As Home Country Project proposals are prepared while students are still on their Undergraduate Exchange Programs in the US, some of the ideas that come out are not feasible enough to fit the local contexts. This problem has been observed in numerous Home Country Projects and has sometimes left to abandoning the initial project proposal and shifting to new activities that can produce tangible results. In this respect, another major goal of the HCPAC agreed on at the Istanbul meeting, was to establish a common framework for project proposals evaluation which will be applied successfully to local contexts.

Alumni Council agreed to built a framework for project evaluation and recommendation for additional funding of 400 dollars to be allotted to the HCP that need further assistance. It was agreed that the 400 dollars will be granted based on the individual progress interim report and project feasibility for successful completion.

Towards the end of the meeting all participants approved a list of responsibilities to be followed by each country representative. Those are to share information using KARL’s network, to put relevant memos and files, to aid local coordinators on UEP advertising and recruitment activities, to prepare a relevant booklet of successful Home Country Project that can inspire ideas and project follow ups, to organize alumni events in the respective home countries, to look for large-scale additional funding by including local NGOs and national funding information and last but not least to constantly update a list of local,  active NGOs.

Given the set up of the common goals and practices, it is believed that the function of this Alumni Council will have a direct effect on the successful implementation of each HCP. This is ensured through constant exchange of information through the KARL domain assessable for all UEPs as well as close, inter-personal supervision and advising of current and future Home Country Projects.

Currently the HCP Alumni Council is represented by OSI representatives Amanda Lindberg and Anne Campbell, Bulgarian representatives Yanina Palkova and  Kristina Dzhadzharova, Romanian representatives Zsolt Kiss and Corina Ardelean, Croatian representative  Anka Kekez, Moldovan representative Cristina Gherasimov, Macedoian representative Dejan Dokuzovski; Bosnia and Herzegovina representative Ariun Davaasambuu; and Serbian representative Dragana Simovic. Each representative is expected to serve on the Council for the period of one year.

Kristina Dzhadzharova

Southeastern Europe – Call for contribuitions

‘Southeastern Europe’, a new interdisciplinary academic journal.

Southeastern Europe welcomes submissions for consideration. Potential contributors of articles should send brief abstracts or manuscripts electronically to the journal editorial team.

More information
E-mail: info@southeasterneurope.eu
journalsubmissions@southeasterneurope.eu

Статията е публикувана в септемврийския брой на списание Мениджър. Няма безплатни обеди. Все някога си плащаме, включително когато става дума за природните ресурси, които експлоатираме собственически. Изкопаемите горива са особено наболял пример и скорошният исторически пик в цената на петрола (78,77 долара на 1 август 2007 г.) е само едно от свидетелствата в това отношение. Геоложките данни сочат недвусмислено, че за около век и половина от началото на добива, сме успели да изконсумираме около половината от съществуващите нефтени залежи на планетата.

Екологът Марк Босани обяснява най-добре сбърканата логика на това поведение. Според него, пазарната цена на петрола (и на изкопаемите горива като цяло) не е съобразена с факта, че ние не ги произвеждаме, а ги добиваме. Отнасяме се към изкопаемите горива като към готов продукт, но е факт, че “производството” на този продукт е отнело 60 млн. години, при много специфични геоложки обстоятелства. Т.е. математиката показва, че в момента изчерпваме този продукт със скорост 600 хил. пъти по-висока от скоростта на неговото формиране в земната кора. Това поведение е в пълна противоположност на идеята за устойчиво развитие и дори на здравия разум – консумираме един ограничен ресурс, без да се интересуваме какво ще се случи утре. Без значение дали отчитаме това или не, природните ресурси са в основата на съвременната икономика и тяхната цена ще се качва при всяка критична точка на съотношението търсене/предлагане. Такива критични точки са неизбежни поради нарастващото потребление на увеличаващото се население на света и, от друга страна, на намаляващия добив на природни ресурси.

Петрол

Краят на евтиния петрол се вижда с просто око. През месец юли в свой доклад IEA (International Energy Agency) прогнозира, че след 2010 г. можем да очакваме дефицит, а от 2012 г. и сериозна криза на световния пазар за петрол. Ако хвърлим око на календара ще видим, че 2012 г. е след някакви си пет години. Според авторитетната организация, през следващите години потреблението на петрол в световен мащаб ще се увеличава главоломно. За да не допуснат преждевременна криза страните-членки на OPEC (Organization of the Petroleum Exporting Countries – Организация на страните-износители на петрол), които контролират около 40% от световния добив, ще трябва да увеличат рязко производството си през периода 2007 – 2012 г. Резултатът от това е, че през вододелната 2012 г. резервният производствен капацитет на OPEC ще бъде на критично ниско ниво. Оценката на International Energy Agency се основава на прогнозирания икономически ръст от 4,5 процента на година – главно в Близкия Изток и Азия. Само за контекст, към момента петролните продукти съставляват общо 43% от използваните горива в света, както и 95% от горивото в транспорта.

Мрачната прогноза на IEA е новина, сама по себе си, защото представлява рязък завой в политиката на една институция, известна със своите “розови” предвиждания за петролния пазар. Мотивацията за този обрат в позицията на агенцията е проста – 95% от петрола на планетата е вече открит, а половината от това количество (при това по-лесно достъпната) е вече изконсумирана. По този начин IEA “де факто” приема идеята за т.нар. “петролен пик” (peak oil), която до скоро отричаше напълно.

Peak oil, най-просто казано означава, че всяко находище на петрол достига пикова точка, в която добивът не може да бъде увеличаван повече и започва необратимо да намалява, независимо от използваните инженерни методи. Причината е чисто геоложка – с годините на експлоатация количеството петрол в находището се изчерпва, а неговото налягане намалява. По същата логика peak oil се отнася не само към отделните нефтени находища, а и към цели добивни региони, както и към световното петролно производство.

Пръв за peak oil говори известният американски геолог Марион Кинг Хъбърт, който докато работел за петролния гигант Shell през 50-те години, забелязал, че откриването на нови петролни залежи в САЩ постепенно намалява. На практика това означава, че изчерпващите се стари находища не се заменят с нови. Хъбърт прогнозира, че след съответното закъснение добивът на петрол също ще започне да намалява. През 1956 г. той обявява, че Съединените щати ще достигнат peak oil между 1965 и 1970 г. Точно така и става – пиковото производство на петрол в САЩ е отбелязано през 1970 г. По това време никой не говори за значимостта на това събитие, но някои автори го определят като едно от най-важните геополитически събития от втората половина на 20-ти век. Една от основните последици от петролния пик в САЩ е, че страната с най-голямо потребление на петрол в света се превръща във вносител. Оттук произтича и стратегическият интерес на САЩ към контролиране на чужди нефтени залежи.

Когато обаче световните нефтени залежи достигнат вододела, кризата ще е не само по-дълбока и по-трудна за решаване, а и ще бъде за постоянно. Въпреки ожесточените експертни спорове за точната дата на световния peak oil (според някои автори това вече се е случило) е очевидно, че този момент наближава. Световният пик в откриването на нови петролни находища е през 1965 г., а от средата на 80-те години всяка година човечеството консумира повече петрол, отколкото открива. В момента, от общо 65 страни производителки на петрол, 54 вече са достигнали своя peak oil и техните добиви намаляват. В същото време 10 от 21 най-големи петролни полета в света (включително 3-те най-големи) вече официално са в упадък. Много е важно да се отбележи, че peak oil не означава “край на петрола”, а “край на евтиния петрол”.

Проблемът, разбира се е в цената. От една страна, разходите за добив на петрол ще продължат да нарастват, а с това и цените на суровината. Изчерпването на старите, лесно достъпни нефтени полета принуждава петролните компании да се насочат към трудни, скъпи и нерентабилни източници, намиращи се, например в арктическия шелф или на километри под морското дъно. От друга страна, съвременната световна икономика е до такава степен зависима от наличието на евтини горива, че е трудно да си представим всички негативни последици от “края на евтиния петрол”. При всички случаи, за да се справим с кризата, не само икономическа, но и социална, вероятно ще е необходима пълна ревизия на досегашната ни представа за енергийни източници.

Природен газ

Популярна алтернатива на петрола е природният газ, който е сред най-ефективните енергийни източници и едновременно с това е най-чистото изкопаемо гориво. Затова природният газ е и предпочитаният енергиен източник, когато става дума за намаляване на парниковите емисии в атмосферата. Употребата на природен газ нараства постоянно, като световните запаси към момента се изчисляват на 65 г., при сегашното потребление. 58% от залежите са концентрирани в Русия, Иран и Катар. Поради това газта е стратегически чувствителна суровина, а доставките са силно зависими от инфраструктурата на съществуващи и бъдещи газопроводи. Според актуалните прогнози, пикът в световния добив на природен газ (peak gas) ще настъпи най-късно през 2020 г. Заради естеството на процеса на извличане, след достигане на пиковата точка добивът на природен газ спада много по-рязко, отколкото при петрола. Проблемът с peak gas е, че газта е основна суровина за производството на изкуствени торове и нейният недостиг ще вдигне цените на хранителните продукти.

Въглища

От екологична гледна точка въглищата са най-мръсното изкопаемо гориво, но това не пречи да съставляват една четвърт от използваните енергийни източници, както и 40% от световното производство на електричество. Доскоро се смяташе, че имаме залежи от въглища, достатъчни за поне още 200 години, но тази оптимистична прогноза рухна. През последните години всички страни с голям въгледобив ревизираха прогнозите си за наличните залежи, като в резултат се оказа, че светът разполага с 60% по-малко въглища отколкото сме смятали досега. Световният запас от въглища днес се оценява на 909 млрд. тона. Според актуалните оценки на IEA световният пик в производството на въглища ще настъпи около 2020 – 2025 г. Проблемът с въглищата обаче не е само в количеството, но и в качеството. Най-добрите, с най-висока енергийна стойност – 30 Mj/kg, са антрацитните. Те обаче се най-малко и се изчерпват най-бързо. Оставаме с обикновените битумни въглища (18-29 Mj/kg), както и с нискокачествените лигнитни въглища (5-25 Mj/kg).

Уран

В отсъствието на евтин петрол, газ и въглища въпросът за залежите от уран стои с пълна сила. Ако традиционните енергийни източници ще стават все по-трудно достъпни, ще можем ли изобщо да разчитаме на ядрената енергия? Според редактора на авторитетното списание The Ecologist Зак Голдсмит, количеството на световните залежи от уран е под въпрос. Някои от големите търговци в бранша предричат огромно покачване на цените заради намаляващите запаси, обяснява Голдсмит. Актуалните прогнози сочат, че пикът в добива на уран ще настъпи в периода 2015 – 2030 г. Нискокачествени уранови залежи ще продължат да съществуват дори след 2100 г., но в периода след 2040 г. недостигът на уран ще е толкова голям, че няма да има гориво дори за съществуващите в момента (2007 г.) ядрени реактори, без изобщо да става дума за планираните и изгражданите в момента АЕЦ.

Други полезни изкопаеми

За съжаление изчерпването на изкопаемите горива не е единственият ресурсен проблем пред съвременната цивилизация. Останалите полезни изкопаеми също не са неизчерпаеми. Според геолозите резервите на планетата от олово ще стигнат за още 18 години при сегашния темп на потребление, калаят ще свърши след 20, медта след 25, а желязната руда след “цели” 64 години. Единственото, което би забавило изчерпването на тези суровини, е рязък спад в ръста на световната икономика и съответно в нуждата от суровина.

Решения

След всичко това цялата “истерия” около разделното събиране на отпадъци и рециклирането започва да изглежда по съвсем различен начин. Тази година американският фотограф Крис Джордан шокира света със снимките си на боклука, който изхвърляме всеки ден. В поредицата от снимки Running The Numbers той заснема точния брой отпадъци, изхвърляни в Съединените щати за определен период от време. Онагледяването на колосалните количества боклук в неговите снимки е точно толкова стряскащо, колкото и отрезвяващо. В САЩ например на всеки трийсет секунди се изхвърлят по 106 хил. алуминиеви кутийки, като краткият им живот най-често свършва на сметището. В рециклирането на този „боклук” има икономическа логика, защото за него е необходима едва 5% от енергията нужна за производството на нови алуминиеви кутийки. Представете си колко суровина и енергия бихме спестили, ако вместо да изхвърляме тези кутийки и всеки път да си правим нови, просто ги събираме и преработваме. Същото важи за пластмасовите бутилки (всеки час само в САЩ се изхвърлят по 2,5 млн.), найлоновите торбички (60 хил. в Съединените щати на всеки пет секунди) и разбира се за целия останал „боклук” по света.

След всичко казано дотук за изчерпаемите, и вече действително изчерпващи се природни ресурси, идеята да започнем да гледаме на боклука като на своеобразен вид постиндустриални мини, звучи съвсем приемливо. Тези „залежи” могат да ни спестят много производствена енергия и да ни върнат стопяващите се залежи от ценни суровини. Един от директорите на Alcoa (световен лидер в производството на алуминий), Патрик Аткинс казва, че започнеш ли да копаеш на едно сметище, винаги ще има какво да намериш. Според Аткинс сметищата на Северна Америка съдържат повече алуминий, отколкото можем да произведем от всички останали световни залежи от боксит (алуминиева руда).

Същото важи за златото и медта, които се ползват масово в електронните платки на компютри и електроуреди. Според US Geological Survey (показателен факт – геолози изследват бунищата) един тон стари компютри съдържа повече злато, отколкото може да бъде извлечено от цели 17 тона златна руда. Сметките стават наистина впечатляващи, ако имаме предвид, че всяка година човечеството изхвърля 20 млн. тона електроника. Само американците изхвърлят 50 млн. компютъра годишно, а до края на това десетилетие японците ще са се разделили с 610 млн. мобилни телефона. Покачващите се цени на все по-оскъдните суровини притискат всички, включително големи играчи като Alcoa. Очакванията са, че сметищата, в качеството им на нови „мини” ще започнат да бъдат разработвани на принципа на разделното събиране. В началото този бизнес няма да е особено ефективен и ще има нужда от подкрепа под формата на данъчни облекчения и субсидии, но в крайна сметка не само ще стане печеливш, но и ще се превърне в една от новите индустрии на 21 век.

Боклукът може да бъде и източник на гориво. Метанът, който е основна съставка на природния газ, се отделя при разлагането на органична материя. Това означава, че всяко голямо сметище е потенциален източник на чисто и ефективно гориво. Вместо да се рее в атмосферата и да причинява покачването на глобалните температури (метанът е мощен парников агент), този газ може да бъде улавян и използван като гориво за транспорта или за захранването на домове и офиси. Например, само едно метаново сметище във Флорида в момента захранва с енергия 16 хил. домове в близката околност. Според Американската агенция за околната среда всяка година в Съединените щати преработването на “сметищен газ”, или биогаз, в течен природен газ (LNG) за транспортно гориво, предотвратява отделянето на вредни емисии, еквивалентни на 16 хил. автомобила. Ето така намаляващите суровини и поскъпващата енергия все по-често ще ни карат да се замисляме за това какво всъщност означава “боклук”. По всичко изглежда, че се задава ерата на пестеливостта.

Автор: Олга Апостолова

За повече информация по този въпрос и други екологични въпроси, постете www.goricka.bg